като в пиеса без герои играя,
танцувам блус, но не за двама,
стъпвам леко и се опитвам да измамя
публиката без излишна драма...
но сърцето ми е адска яма,
откъдето споменът за тебе
глупаво наднича и се връща като карма
стиснах зъби и запях:
" как хубаво е да обичаш"
стиснах зъби и замрях:
( по очите ми разкриха ме)
" аз още те обичам"...