25.09.2021 г., 19:31

Пиеса за един

1.1K 2 3

като в пиеса без герои играя,

танцувам блус, но не за двама,

стъпвам леко и се опитвам да измамя

публиката без излишна драма...

 

но сърцето ми е адска яма,

откъдето споменът за тебе 

глупаво наднича и се връща като карма

 

стиснах зъби и запях:

" как хубаво е да обичаш"

стиснах зъби и замрях:

( по очите ми разкриха ме)

" аз още те обичам"...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павел Дунев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "танцувам блус, но не за двама,"
  • Благодаря за милите думи. Аз също вярвам, че може, просто е нужно и време.
  • Тъжно, но ако не може ямата с любовта на любимата да се затвори, може с любовта към хората, природата и всичко което ни заобикаля. Да, вярвам, че може. Поздравления за стихотворението.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...