25 sept 2021, 19:31

Пиеса за един 

  Poesía » De amor
638 2 3

като в пиеса без герои играя,

танцувам блус, но не за двама,

стъпвам леко и се опитвам да измамя

публиката без излишна драма...

 

но сърцето ми е адска яма,

откъдето споменът за тебе 

глупаво наднича и се връща като карма

 

стиснах зъби и запях:

" как хубаво е да обичаш"

стиснах зъби и замрях:

( по очите ми разкриха ме)

" аз още те обичам"...

© Павел Дунев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "танцувам блус, но не за двама,"
  • Благодаря за милите думи. Аз също вярвам, че може, просто е нужно и време.
  • Тъжно, но ако не може ямата с любовта на любимата да се затвори, може с любовта към хората, природата и всичко което ни заобикаля. Да, вярвам, че може. Поздравления за стихотворението.
Propuestas
: ??:??