Пиесата приключи...

Пиесата приключи...

Студено е !Студено е много навън.

Стоя на топло у дома и пламъка в печката следя.

Стоя и гледам, гледам към огъня сега -

и сещам се за думите последни.

За милите думи, получени от теб, Мило.

Нали седеше до печката на топло, 

и ти като мен гледаше как пламъкът от печката играе, нали?

Нали  напомняха ти те за моите очи.

И си мислеше, че те са пламъкът, 

който искаше да те грее през целия ти  живот!

Не беше ли наистина така, кажи ми?

Лъжа ли бяха и тези думи дори?

Къде е сега любовта ти? Къде е - няма и следа дори!

А попита ли сърцето си изобщо, че може би и мене ме боли?

Че, както пламъкът след време гасне, гасне и душата ми дори?!

Стоя и гледам аз отново- как дръвчетата горят.

Горят и топлят целия ни дом, но леда в мен не могат да стопят!

Стоя на топло и се чудя, какво сърце ли може да е твоето?

Как намери сили за тази сцена за тази пиеса?

Как успя отново сърцето ми да заблудиш?

А вярвах силно аз в тебе, в твоята обич и в думите ти!

Вярвах в нощите, близо до тебе, когато седяхме будни до зори!

Вярвах във времето, когато беше далече 

и приказки лоши ме дебнеха дори.

Но въпреки всичко намирах сили

и сърцето ми пак ти прости!  Но уви?!

Какво ли щеше да се случи? До вчера не знаех, нали?

Но вече зная, зная за всичко.!

Зная за пиесата, за която и Шекспир щеше да те поздрави!

Не за друго, а че мина произведението - Хамлет дори!

Но омраза не изпитвам нито към теб нито към нея, разбери!

Само че наистина, ама наистина, много ме боли!

Не за друго , а за глупостите които преживях. А можеше да не се променям

и на принципите си да удържа, вместо в теб до полуда да се влюбя.

Но животът продължава! Виждам, че без тебе дишам пак!

А щом все още плача, значи все още съм жива!

Не, не съжалявам нито за миг, в който съм била с теб!

Не съжалявам, че преживях всичко това, въпреки че много боли!

Напротив, това бе изпитанието за мен и вече се опарих, разбрах!

От грешки се учи човекът, научих се и аз!

Не бих допуснала отново да се случи - не защото преиграх!

Щастие неземно аз Ви пожелавам и любов безкрайна, може би!

Дори не се надявам, някой ден и вас да ви боли!

Просто знам, играта свърши, пердето е издърпано сега!

Пиесата ви вече свърши и за мене всичко може би  приключи!

От днес започвам нов живот. Нов живот с нови сили!

Анна Хубенова Соколова 02.01.2011.