Пиета
Пиета
Понякога - по-сгушен от четвъртък,
във седмицата страстна на смъртта -
очакване съм... достолепно мъртъв,
прегърнат от балконските цветя.
Вандали чупят кръстове пред къщи.
И свастики се раждат! Мъртъвци...
земята от бездушие преглъща
във гробниците зейнали - слепци.
Броя ковчези... с безответни плещи,
с ръце на кръста, кат' Исус - простил.
Човечество ли сме?! Всевишна грешка -
превърната в маймунски водевил.
Безбожие безлюдско! С хъс фашистки
избиват пак невръстни младенци.
В молебена на мрачните ми мисли -
нахлул Пилат, по гьобелски крещи.
И всяка свещ в небето жили. Птици -
задраскват го с опърлени пера.
Души с криле плющят - като плесници -
завинаги останали деца.
Вместо живот... на майките в ръцете
люлеят се безжизнени тела.
Възкръсва ли нацизма?!
"Хора, бдете!"
Светът си ще превърнем в "Пиета".
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борис Борисов Всички права запазени
