Езикът на луната -
тънък ручей –
между бедрата на нощта се спусна;
и устни,
жадни като мъх,
полепнаха по девствената шатра
на изгрева,
среднощен грях не вкусил;
Внезапен сърп
ожъна бледите звезди,
простена
Пътят Млечен ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация