Feb 1, 2009, 11:58 PM

Пирин

  Poetry » Erotic
1.1K 0 2

Езикът на луната -

тънък ручей –

между бедрата на нощта се спусна;

и устни,  
жадни като мъх,
полепнаха по девствената шатра

на изгрева,

среднощен грях не вкусил;

Внезапен сърп

ожъна бледите звезди,

простена

Пътят Млечен

и се изви на лък,

стрелата на раздялата да пусне.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...