26.01.2012 г., 18:52 ч.

Пиринчен залез 

  Поезия » Философска
1064 0 13

Може би отляво ще ме стегне
и ще виждам всичко в бяло.
А към мен ще се пресегне
най-проклетият и черен дявол.

И пожар ще задими на запад
от пиринчения, топъл залез.
Може пък до утре да додрапам
като влюбено в живота пале.

И в юмрука си ще стисна
стрък трева и полско цвете.
Може би Оная ще се вкисне,
че я щракат вече коленете

и че времето не ù достига...
И ще духне през ключалката без мене.
А пък аз пред изгрева ще мигам,
стиснала в юмрука... още време.

© Юлия Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Бистре! Оценявам факта, че вникваш - това е важно за мен, успяла съм да "завлека" значи /както се изрази някой преди време/
  • Много хубав стих!
    Обичам думите ти. Зад тях прозира една фина чувствителност,загърната със сила и уверност, че може да се устои на идещото, каквото и да е то!
  • Това е страхотен комплимент за мен - моя и различна поезия Благодаря ти!
  • Стискай здраво,имаш гоИмаш и една много твоя и различна поезия, която аз адски харесвам
  • Бъдете живи и здрави! Усмихвайте се Благодаря на всички и ето текста с леки корекции в името на ритъма, г-н Чернев е прав

    Може би отляво ще ме стегне
    и ще виждам всичко в бяло.
    Може би към мен ще се пресегне
    най-проклетият и черен дявол.

    И пожар ще задими на запад
    от пиринчения, топъл залез.
    Може пък до утре да додрапам
    като влюбено в живота пале.

    И в юмрук на утрото ще стисна
    стрък трева и полско цвете.
    Може би Онази ще се вкисне,
    че я щракат вече коленете

    и не стига времето, не стига...
    Може би ще се изниже тъй - без мене.
    А пък аз пред изгрева ще мигам,
    стиснала в юмруци... още време.
  • Аплодисменти!
  • Страх, или да обичаш живота на инат...?!
    Силно като всичко твое!
    Здравей, Юлия!
  • Харесах!
  • Хубаво!
  • Привет, Юле, хубаво стихо
  • впечатляващ, силен стих, Юлия...
    моите поздравления,
    най-сърдечно.
  • Силно и стилно, с хубави метафори и чудесна поанта, с оригинална сугестия и запомнящи се рими. Само ритмиката куца - не можеше ли "а към мен ще се пресегне..." да стане примерно "може би към мен ще се пресегне...", за да се изравни ритъмът? Настояват за "ремонт" и "и в юмрука си ще стисна...", и "и ще духне през ключалката без мене...". Тогава и колата ще престане "да друса". Не се иска много... Иначе стихотворението заслужава адмирации!
  • !!!
Предложения
: ??:??