26.01.2012 г., 18:52

Пиринчен залез

1.4K 0 12

Може би отляво ще ме стегне
и ще виждам всичко в бяло.
А към мен ще се пресегне
най-проклетият и черен дявол.

И пожар ще задими на запад
от пиринчения, топъл залез.
Може пък до утре да додрапам
като влюбено в живота пале.

И в юмрука си ще стисна
стрък трева и полско цвете.
Може би Оная ще се вкисне,
че я щракат вече коленете

и че времето не ù достига...
И ще духне през ключалката без мене.
А пък аз пред изгрева ще мигам,
стиснала в юмрука... още време.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Бистре! Оценявам факта, че вникваш - това е важно за мен, успяла съм да "завлека" значи /както се изрази някой преди време/
  • Много хубав стих!
    Обичам думите ти. Зад тях прозира една фина чувствителност,загърната със сила и уверност, че може да се устои на идещото, каквото и да е то!
  • Това е страхотен комплимент за мен - моя и различна поезия Благодаря ти!
  • Стискай здраво,имаш гоИмаш и една много твоя и различна поезия, която аз адски харесвам
  • Бъдете живи и здрави! Усмихвайте се Благодаря на всички и ето текста с леки корекции в името на ритъма, г-н Чернев е прав

    Може би отляво ще ме стегне
    и ще виждам всичко в бяло.
    Може би към мен ще се пресегне
    най-проклетият и черен дявол.

    И пожар ще задими на запад
    от пиринчения, топъл залез.
    Може пък до утре да додрапам
    като влюбено в живота пале.

    И в юмрук на утрото ще стисна
    стрък трева и полско цвете.
    Може би Онази ще се вкисне,
    че я щракат вече коленете

    и не стига времето, не стига...
    Може би ще се изниже тъй - без мене.
    А пък аз пред изгрева ще мигам,
    стиснала в юмруци... още време.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...