Jan 26, 2012, 6:52 PM

Пиринчен залез

1.4K 0 12

Може би отляво ще ме стегне
и ще виждам всичко в бяло.
А към мен ще се пресегне
най-проклетият и черен дявол.

И пожар ще задими на запад
от пиринчения, топъл залез.
Може пък до утре да додрапам
като влюбено в живота пале.

И в юмрука си ще стисна
стрък трева и полско цвете.
Може би Оная ще се вкисне,
че я щракат вече коленете

и че времето не ù достига...
И ще духне през ключалката без мене.
А пък аз пред изгрева ще мигам,
стиснала в юмрука... още време.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлия All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Бистре! Оценявам факта, че вникваш - това е важно за мен, успяла съм да "завлека" значи /както се изрази някой преди време/
  • Много хубав стих!
    Обичам думите ти. Зад тях прозира една фина чувствителност,загърната със сила и уверност, че може да се устои на идещото, каквото и да е то!
  • Това е страхотен комплимент за мен - моя и различна поезия Благодаря ти!
  • Стискай здраво,имаш гоИмаш и една много твоя и различна поезия, която аз адски харесвам
  • Бъдете живи и здрави! Усмихвайте се Благодаря на всички и ето текста с леки корекции в името на ритъма, г-н Чернев е прав

    Може би отляво ще ме стегне
    и ще виждам всичко в бяло.
    Може би към мен ще се пресегне
    най-проклетият и черен дявол.

    И пожар ще задими на запад
    от пиринчения, топъл залез.
    Може пък до утре да додрапам
    като влюбено в живота пале.

    И в юмрук на утрото ще стисна
    стрък трева и полско цвете.
    Може би Онази ще се вкисне,
    че я щракат вече коленете

    и не стига времето, не стига...
    Може би ще се изниже тъй - без мене.
    А пък аз пред изгрева ще мигам,
    стиснала в юмруци... още време.

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...