Пироман (Ода за една Муза)

Защо си тъжна, Музо моя? Сърдита, яростна и сякаш гневна.
Връхлиташ ме като Цунами. По-често нощна, а не дневна...
Не си красива и спокойна. Не прелестна и нежна, многоцветна...
Не като Музите на всички други. Никога по женствено кокетна.

Не ми нашепваш тихо, не припяваш. И не бърбориш закачливо.
А да си кротка, мила - не успяваш. Не идваш с мир и мълчаливо.
Крадеш съня ми, безпощадно. В коя нощ, крадло, не го стори?
В душата ми се ровиш гадно. И рани в сърцето - с нокти отвори.

Все огнедишаща долиташ. На крилата бодливи на дракони!
Пламтящи факли ми носиш! Пожари палиш! Клади! Вулкани!
Издрана, кална, ранена. Пак ли воюва? Бунтарке, спри се!
А другите Музи как са красиви? Поне опитай! Гримирай се!

С тежки мисли бременна. Пак си тук. Отново бойна. Буреносна.
Като пустинен вятър. Жарка, знойна. Намръщена. И неспокойна. 
Защо си тъжна, Музо моя? Добре дошла си, Скитнице потайна!
Ето перо. Бели листи. Запали ги! В пламъците на страст омайна!