Jan 23, 2013, 1:03 PM  

Пироман (Ода за една Муза)

826 0 0

 


 

Защо си тъжна, Музо моя? Сърдита, яростна и сякаш гневна.
Връхлиташ ме като Цунами. По-често нощна, а не дневна...
Не си красива и спокойна. Не прелестна и нежна, многоцветна...
Не като Музите на всички други. Никога по женствено кокетна.

Не ми нашепваш тихо, не припяваш. И не бърбориш закачливо.
А да си кротка, мила - не успяваш. Не идваш с мир и мълчаливо.
Крадеш съня ми, безпощадно. В коя нощ, крадло, не го стори?
В душата ми се ровиш гадно. И рани в сърцето - с нокти отвори.

Все огнедишаща долиташ. На крилата бодливи на дракони!
Пламтящи факли ми носиш! Пожари палиш! Клади! Вулкани!
Издрана, кална, ранена. Пак ли воюва? Бунтарке, спри се!
А другите Музи как са красиви? Поне опитай! Гримирай се!

С тежки мисли бременна. Пак си тук. Отново бойна. Буреносна.
Като пустинен вятър. Жарка, знойна. Намръщена. И неспокойна. 
Защо си тъжна, Музо моя? Добре дошла си, Скитнице потайна!
Ето перо. Бели листи. Запали ги! В пламъците на страст омайна!
 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Камазовска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...