4.01.2019 г., 23:41

Пиромания

1.5K 2 6

С кибритена клечка във джоба

напред през живота вървя.

Къде и кога да я драсна?

И как да намеря дърва?

 

Какво да е? Топла камина,

звездата на нова идея?

А лампа, която да води

нас всички в свят, пълен с злодеи?

А лагерен огън, край който

приятели да разговарят?

А печка, в която да готвя

и хората да се гощават?

С искра да запаля гореща

прогнила от мерзости сграда?

Със огнена сабя да срещна

враг, хитро стаил се в засада?...

 

Подпалки къде да намеря?

Безстрашие, сила, надежда,

любов, търпеливост и вяра,

и скромност – най-трудна, изглежда.

 

Една клечка имам си само.

Но тя ще запали пожар.

Ще пробвам със чест да използвам

това, що от Бога е дар.

 

Не бива да бързам да паля

от ярост или за изгода

или пък за да се докажа:

тогава свещеният огън

в опасен пожар ще премине

и в ада ще прати мнозина.

 

Но клечката няма да хвърля,

ни в сълзи ще я потопя.

Ще чакам, ще търся неспирно

за огън! И за светлина!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© irina Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • danysto (Данаил Таков) Много благодаря!!! Точно така е, но за нещастие някои хора не го разбират и си живеят "както дойде".
  • Хареса ми, Irina! То е като единственият ни живот, който не трябва да пропилеем напразно. Макар накрая винаги всичко да свършва в пепелища! Хубаво си го сътворила!
  • Yuri (Yuri Yovev) Много благодаря!
  • Пазете си клечката, Ирина! И дано с нея да откриете някой ден нужната светлина! Поздрави и Благодаря за всички любими!
  • Диди Генова Блародаря!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...