25.11.2009 г., 11:46

Пирони и думи

852 0 2

Потоци от лава върху ми изливат,

приличат на пареща бликаща кръв;

пирони и думи в мен се забиват

 и късат ли, късат от моята плът.

 

Пирони и думи главата ми мачкат,

раздират на части и остро бъхтят;

пирони и думи очите закриват,

ушите пробиват и силно кънтят.

 

Пирони ме глождят, пирони ме ръфат

и смучат до дъно тез' демони зли;

 със думи ме блъскат, с юмруци разбиват

и нижат жестоко със свойте стрели.

 

Пирони ме следват и тичат след мене

задъхани, остри, грамадни дори,

а думи в гърдите с болка изстиват,

жежащи до болка - железни игли.

 

Съня ми прогонват, деня ми отнемат,

обгръщат с кошмари и хапят със стръв;

пирони ръждиви в сърцето се впиват;

и думи изстрелват - наситени с кръв.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валесион Валесион Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • много добър ритъм
  • "Пирони ме следват и тичат след мене
    задъхани, остри, грамадни и зли,
    а думи в гърдите с болка изстиват
    тежащи до болка - железни игли"
    Страхотно наистина!!!
    Поздрав, Валерий - за стиха ти!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...