Писана Рошана
Имаме си ний писана
с име рошаво – Рошана.
Много глезена, добричка,
тя за нас си е едничка.
Цял ден мърка на дивана
хитрата ни поспалана,
но щом скръцне се врата,
бързо скача на крака.
В очите ни поглежда
и си сладичко нарежда:
„Мяу, мяу, няма ли сега
да ми сложите храна?
Щото мила съм, гальовна
и къщовница грижовна,
обичта си щом предлагам,
нокти в ръкавички слагам.”
Тъй реди ги, тя, Рошана,
пухкавата ни котана,
и с опашката къделя
любовта си с нас споделя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
