2.03.2011 г., 22:15

Писанчо ученик

2.8K 0 10

ПИСАНЧО УЧЕНИК

 

Хей, Писанчо,

я  поспри!

Кротко, мирно

застани!

Слушай ти,

мисли, помни!

На  урока

не  пречи!

Но Писанчо

си мърмори,

дори  иска

да поспори.

Ех, Писанчо -

мърморанчо!

Хвалиш се,

че си  умник,

ала лош си ученик!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Велчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно стихотворение! Не знам защо българина толкова много се е озлобил? Не се радва на позитивното и стойностното. Това стихче го публикувах в прифила си във Фейсбук и една снимка на едно малко писанче. За два часа имаше 16 "харесвания" от тия дето са в списъка ми с "приятели". И там не открих истински приятели. Всичко е лицемерие и фалш. По-скоро хората надничат какво си публикувал. Радват се повече на грозното и на пошлото. Асен Алеков
  • Да, понякога разглезваме малките си "писанчета", а като станат ученици събираме ядове...
    Радка, Маги, благодаря ви!
  • като знам само, колко трудно се пишат
    стихове за деца...признавам те, Лили
    за добра и мила вълшебница...
    сърдечно те прегръщам.
  • Писанчо, някой го е направил
    първо глезанчо

    Поздрав за стихчето.Много е мило !
  • Благодаря ви, Валя, Нина!Сърдечно!
    Раличка, на теб благодаря и се радвам, че те вдъхновявам да опитваш писането в рими. Браво!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...