14.02.2009 г., 11:07

Пиша

832 0 0
                            ПИША



Пиша ред след ред, а ти дори не четеш моите слова.
Не се интересуваш от мен и моите чувства.
Забрави какво сме имали и намери нова любов,
за която казваш, че ти е всичко.
Не пишеш, не звъниш.
А аз копнея да чуя гласа ти.
Да погледна в очите ти
и да видя в тях, че бие онова мъничко сърце,
щом съм аз до теб.
Лесно загърби всичко и от това боли ме!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Куманов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...