17.03.2019 г., 11:19

Пиша

471 1 4

Пиша сутрин и денем,

по изгрев и залез.

Пиша гладен и сит,

тъжен и весел.

Пиша в радост и в сълзи,

в светло и в мрак.

Пиша сред машини,

грес и масла...

Пиша на тетрадки,

на бележки от сметки

за ток, за вода...

Пиша за нас, за света...

За това, че няма...!Няма

да ни има след час,

след ден, след година...

И никой! Никой няма 

да знае как ухае цветът

на череша през май...

Как морето говори...

Как е тихо в бащини двори...

Как с коси побелели

все нататък вървим...

Как септември ни гали...

Как сълзите са знак,

че сърцата ни стари

са живи и пак

носят цветно хвърчило,

тичат в утрото пак...

Пиша, пиша....

Моля Господ едно!

Нека Той  да дописва!

Нека Господ  дописва!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...