Пиша
Пиша сутрин и денем,
по изгрев и залез.
Пиша гладен и сит,
тъжен и весел.
Пиша в радост и в сълзи,
в светло и в мрак.
Пиша сред машини,
грес и масла...
Пиша на тетрадки,
на бележки от сметки
за ток, за вода...
Пиша за нас, за света...
За това, че няма...!Няма
да ни има след час,
след ден, след година...
И никой! Никой няма
да знае как ухае цветът
на череша през май...
Как морето говори...
Как е тихо в бащини двори...
Как с коси побелели
все нататък вървим...
Как септември ни гали...
Как сълзите са знак,
че сърцата ни стари
са живи и пак
носят цветно хвърчило,
тичат в утрото пак...
Пиша, пиша....
Моля Господ едно!
Нека Той да дописва!
Нека Господ дописва!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
