Пишех името ти в дневник и не спях
Стари снимки, във малкия град.
Воайорствам твойто минало,
от което бях част и аз.
Към което твърдя, че съм изстинала.
Стари снимки, много след полунощ.
Помня как ме гледаше така,
сякаш ме искаше още и още,
докато целуваше Диана една.
Помня как ме целуваше и след нея,
покрай всички твои любови там бях,
а аз да ти казвам “не” не умеех.
Пишех името ти в дневник и не спях.
Стар диван… Там някъде у вас.
Беше една много студена зима.
И червените ми джинси, смачкани някъде под нас…
Тогава, знам, че до безкрайност съм те имала.
Стари снимки… Кажи ми нещо за футбол,
за секунда да не помним за семейства и деца,
дай ми повод за мисли, от които дълго да съм будна.
Поискай ме пак за малко, върни ми младостта…
10.07.2013 г.
гр. Сопот
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Събина Брайчева Всички права запазени
