Пишех името ти в дневник и не спях
Стари снимки, във малкия град.
Воайорствам твойто минало,
от което бях част и аз.
Към което твърдя, че съм изстинала.
Стари снимки, много след полунощ.
Помня как ме гледаше така,
сякаш ме искаше още и още,
докато целуваше Диана една.
Помня как ме целуваше и след нея,
покрай всички твои любови там бях,
а аз да ти казвам “не” не умеех.
Пишех името ти в дневник и не спях.
Стар диван… Там някъде у вас.
Беше една много студена зима.
И червените ми джинси, смачкани някъде под нас…
Тогава, знам, че до безкрайност съм те имала.
Стари снимки… Кажи ми нещо за футбол,
за секунда да не помним за семейства и деца,
дай ми повод за мисли, от които дълго да съм будна.
Поискай ме пак за малко, върни ми младостта…
10.07.2013 г.
гр. Сопот
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Събина Брайчева Все права защищены
