Ние сме тука заради вас.
Чуйте ни ! Чакайте! Не ни гонете!
Наш е среднощният, блудният час.
Някой ще мие утре нозете ни.
Някой ще мръзне. Ще го боли,
ако ги няма нашите думи.
В бели вихрушки, в тъжни мъгли
път ще просветва, път помежду ни.
Ще ни търпите ! С нашия глас
вдигаме странни, безумни кули.
Даже сме тука заради вас...
Стреляме точно. С куплети. Чу ли ?
Болест е може би, стигма, съдба...
Никой не трябва да ни завижда.
Все недолюбвани, все на ръба,
своите сенки в рими зазиждаме.
© Нина Чилиянска Всички права запазени