10 нояб. 2018 г., 21:40

Пишещите

Поэзия

487 4 4

Ние сме тука заради вас.
Чуйте ни ! Чакайте! Не ни гонете!
Наш е среднощният, блудният час.
Някой ще мие утре нозете ни.

Някой ще мръзне. Ще го боли,
ако ги няма нашите думи.
В бели вихрушки, в тъжни мъгли
път ще просветва, път помежду ни.

Ще ни търпите ! С нашия глас
вдигаме странни, безумни кули.
Даже сме тука заради вас...
Стреляме точно. С куплети. Чу ли ?

Болест е може би, стигма, съдба...
Никой не трябва да ни завижда.
Все недолюбвани, все на ръба,
своите сенки в рими зазиждаме.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Довереница (Дочка Василева)

Поздравления!

2018-11-12T02:32:00+02:00
Anita765 (Ани Монева)

Браво, Нина!

2018-11-11T12:59:36+02:00
Петър1 (Петър Димитров)

Трогна ме с този стих , Нина!
По повод на последния куплет се сещам какво пише на гроба на един американски писател и поет:
"Don't try - Не опитвай".
Съдба е, не можеш да избягаш...

2018-11-11T10:57:05+02:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Хубаво, с ударен финал.

2018-11-11T10:41:30+02:00