8.01.2007 г., 0:53 ч.

писимистично 

  Поезия
772 0 1
  Навън студено е и дъжд вали,
той мие мръсния асвалт,
но болката не може да измий
и всичко хубаво в мен е алт!
  Есен е! Листата капят!
Голотата на дърветата личи,
тук-таме обиди се подмятат
и чете се мъка в хорските очи!
  Пустотата домовете ни обвива
и вятъра брули доброто във нас,
болката постоянно сърцето ми свива
и хубавото - в грозно се превръща завчас!
  Зловещото време бавно убива
и частицата надежда дори
и така ден след ден бавно умира
вярата за по-радостни дни!

© Десислава Рабатилева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??