писимистично
Навън студено е и дъжд вали,
той мие мръсния асвалт,
но болката не може да измий
и всичко хубаво в мен е алт!
Есен е! Листата капят!
Голотата на дърветата личи,
тук-таме обиди се подмятат
и чете се мъка в хорските очи!
Пустотата домовете ни обвива
и вятъра брули доброто във нас,
болката постоянно сърцето ми свива
и хубавото - в грозно се превръща завчас!
Зловещото време бавно убива
и частицата надежда дори
и така ден след ден бавно умира
вярата за по-радостни дни!
той мие мръсния асвалт,
но болката не може да измий
и всичко хубаво в мен е алт!
Есен е! Листата капят!
Голотата на дърветата личи,
тук-таме обиди се подмятат
и чете се мъка в хорските очи!
Пустотата домовете ни обвива
и вятъра брули доброто във нас,
болката постоянно сърцето ми свива
и хубавото - в грозно се превръща завчас!
Зловещото време бавно убива
и частицата надежда дори
и така ден след ден бавно умира
вярата за по-радостни дни!
© Десислава Рабатилева All rights reserved.
