Jan 8, 2007, 12:53 AM

писимистично 

  Poetry
766 0 1
  Навън студено е и дъжд вали,
той мие мръсния асвалт,
но болката не може да измий
и всичко хубаво в мен е алт!
  Есен е! Листата капят!
Голотата на дърветата личи,
тук-таме обиди се подмятат
и чете се мъка в хорските очи!
  Пустотата домовете ни обвива
и вятъра брули доброто във нас,
болката постоянно сърцето ми свива
и хубавото - в грозно се превръща завчас!
  Зловещото време бавно убива
и частицата надежда дори
и така ден след ден бавно умира
вярата за по-радостни дни!

© Десислава Рабатилева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??