8 янв. 2007 г., 00:53

писимистично 

  Поэзия
765 0 1
  Навън студено е и дъжд вали,
той мие мръсния асвалт,
но болката не може да измий
и всичко хубаво в мен е алт!
  Есен е! Листата капят!
Голотата на дърветата личи,
тук-таме обиди се подмятат
и чете се мъка в хорските очи!
  Пустотата домовете ни обвива
и вятъра брули доброто във нас,
болката постоянно сърцето ми свива
и хубавото - в грозно се превръща завчас!
  Зловещото време бавно убива
и частицата надежда дори
и така ден след ден бавно умира
вярата за по-радостни дни!

© Десислава Рабатилева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??