меланхолик (Йордан Серафимов)
165 1420
5.09.2010 г., 8:21 ч.

Писма в небето 

  Поезия » Любовна
1408 0 7

Аз:

Обичам те безумно
и ням се влача из света,
едничко беше най-разумно -
да се примиря с мъртвата душа.

Но ето, че те срещнах тебе,
далечна, тъжна в своя сън.
Аз плачех като малко тъжно бебе
и усмихнах се от чуден звън:

Гласът ти, във главата ми звучащ,
и думите, написани с душата -
сега съм вярващ и смирен, мълчащ,
намерих свойто място на земята.

Аз и ти ще бъдем двама,
щастливи, сгушени в нощта,
ти си моята прекрасна дама,
а аз ще пазя твоята душа

* * *

Небето отново е тъжно, самотно,
няма други небета наоколо,
плаче тъжно и тихо: сиротно,
бих го прегърнал, но толко високо е.

И ти си далечна, но толко си близко,
сбъдната моя мечта сътворена.
Ще дойда при тебе с тиха усмивка,
от теб ще отнема цялото бреме.

Обичам те, моя принцесо прекрасна,
в моя живот светлината ми ти си.
Мечтата ми днес към теб ме отнася,
а утре… ще бъдеш до мене завинаги.

Ти:

Две души, две сърца
като две капчици роса.
Това сме аз и ти...
Винаги заедно, като едно,
във добро и в зло.
Ти си ми сълзата,
болката, но и съдбата.
Ти си въздухът, водата...
Само ти си в моето сърце,
ОБИЧАМ ТЕ!!!

© Йордан Серафимов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??