Писма в небето
Аз:
Обичам те безумно
и ням се влача из света,
едничко беше най-разумно -
да се примиря с мъртвата душа.
Но ето, че те срещнах тебе,
далечна, тъжна в своя сън.
Аз плачех като малко тъжно бебе
и усмихнах се от чуден звън:
Гласът ти, във главата ми звучащ,
и думите, написани с душата -
сега съм вярващ и смирен, мълчащ,
намерих свойто място на земята.
Аз и ти ще бъдем двама,
щастливи, сгушени в нощта,
ти си моята прекрасна дама,
а аз ще пазя твоята душа
* * *
Небето отново е тъжно, самотно,
няма други небета наоколо,
плаче тъжно и тихо: сиротно,
бих го прегърнал, но толко високо е.
И ти си далечна, но толко си близко,
сбъдната моя мечта сътворена.
Ще дойда при тебе с тиха усмивка,
от теб ще отнема цялото бреме.
Обичам те, моя принцесо прекрасна,
в моя живот светлината ми ти си.
Мечтата ми днес към теб ме отнася,
а утре… ще бъдеш до мене завинаги.
Ти:
Две души, две сърца
като две капчици роса.
Това сме аз и ти...
Винаги заедно, като едно,
във добро и в зло.
Ти си ми сълзата,
болката, но и съдбата.
Ти си въздухът, водата...
Само ти си в моето сърце,
ОБИЧАМ ТЕ!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йордан Серафимов Все права защищены
