Писмо
Вятър - небесен джигит
днес ми донесе писмо,
здрасти - каза с тон шеговит,
край комина се сви на кълбо.
Плик - пожълтяло листо,
букви - едри капки дъждовни,
куп целувки - клеймо,
думи - песен тиха, гальовна.
Как си? Питаш любов.
Как си? С глас обичлив,
с оня звучен рефрен
от напева звънлив.
Пишеш, знам, отдалеч -
тъжна, сама, наранена,
да ме пипнеш протягаш ръка,
зима е - сива, студена.
Тя ще рисува нашир
по стъклата с ледени пръсти,
с своя бял тебешир
кристали - снежинки ще пръска.
Аз ще те топля, любов,
ще те сгуша с вълшебните длани,
ти само върни се, ела
в нощи от нежност мечтани.
Ще те сгрея с усмивка - море,
с устните - слънчеви друми,
ще ти дам и едничко сърце
и любов - да лъчи помежду ни!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Трифонов Всички права запазени
