27.02.2014 г., 11:26 ч.
Писмо
Не стигат думите по листите да пиша.
Писецът е изсъхнал от умората.
А времето, заклещено във спомена,
изтрива неизпратени писмата.
И само мислите със нокти си проправят
през бурени и драки на съдбата,
и пак през непроходимото намират
пътечка тънка, водещата към синевата.
Със синьото изписват по небето
на прошката лекуващия дар -
Любов, която блика от сърцето.
Безименна. Без господар.
Любов такава по хартия не се пиша
и в плик не се изпраща със адрес.
В писмо такова пролет нежна диша -
сърцето е неуморимият писец.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Поздравления за хубавия стих!
-
Пътечки към синевата винаги ще има, Джейни, време е да тръгнеш вече по тях
-
Колко точно... Навя ми спомени за романтика и тъга Благодаря!
-
Прекрасно!
Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Безименна. Без господар." ...да, така е -сърцето няма господар и не можеш да му заповядваш! Хубаво!