27.02.2014 г., 11:26 ч.

Писмо 

  Поезия » Друга
709 0 5
Не стигат думите по листите да пиша.
Писецът е изсъхнал от умората.
А времето, заклещено във спомена,
изтрива неизпратени писмата.
И само мислите със нокти си проправят
през бурени и драки на съдбата,
и пак през непроходимото намират
пътечка тънка, водещата към синевата.
Със синьото изписват по небето
на прошката лекуващия дар -
Любов, която блика от сърцето.
Безименна. Без господар. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Предложения
: ??:??