Писмо
Не стигат думите по листите да пиша.
Писецът е изсъхнал от умората.
А времето, заклещено във спомена,
изтрива неизпратени писмата.
И само мислите със нокти си проправят
през бурени и драки на съдбата,
и пак през непроходимото намират
пътечка тънка, водещата към синевата.
Със синьото изписват по небето
на прошката лекуващия дар -
Любов, която блика от сърцето.
Безименна. Без господар.
Любов такава по хартия не се пиша
и в плик не се изпраща със адрес.
В писмо такова пролет нежна диша -
сърцето е неуморимият писец.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
