Feb 27, 2014, 11:26 AM

Писмо 

  Poetry » Other
649 0 5

Не стигат думите по листите да пиша.
Писецът е изсъхнал от умората.
А времето, заклещено във спомена,
изтрива неизпратени писмата.

И само мислите със нокти си проправят
през бурени и драки на съдбата,
и пак през непроходимото намират
пътечка тънка, водещата към синевата.

Със синьото изписват по небето
на прошката лекуващия дар - 
Любов, която блика от сърцето.
Безименна. Без господар.

Любов такава по хартия не се пиша
и в плик не се изпраща със адрес.
В писмо такова пролет нежна диша -
сърцето е неуморимият писец.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "Любов, която блика от сърцето.
    Безименна. Без господар." ...да, така е -сърцето няма господар и не можеш да му заповядваш! Хубаво!
  • Поздравления за хубавия стих!
  • Пътечки към синевата винаги ще има, Джейни, време е да тръгнеш вече по тях
  • Колко точно... Навя ми спомени за романтика и тъга Благодаря!
  • Прекрасно!
    Поздравления!
Random works
: ??:??