13.08.2017 г., 9:20 ч.

Писмо 

  Поезия
403 1 1
Дълго, дълго чаках да ми пишеш.
Често в мрака с мисълта за теб
гледах снимката ти със въздишка,
галех твоя мъничък портрет.
Не вярвах, че ще свърши любовта ни!
Не вярвах, че ще бъде кратка тя!
Ето, само споменът остана
от нашата любов една следа.
Не ти се сърдя, зная, че е трудно
да чакаш там във нощите сама.
Очите ти във мрака да са будни,
да търсят те щастливата звезда. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Предложения
: ??:??