Писмо

Дълго, дълго чаках да ми пишеш.

Често в мрака с мисълта за теб

гледах снимката ти със въздишка,

галех твоя мъничък портрет.

Не вярвах, че ще свърши любовта ни!

Не вярвах, че ще бъде кратка тя!

Ето, само споменът остана

от нашата любов една следа.

Не ти се сърдя, зная, че е трудно

да чакаш там във нощите сама.

Очите ти във мрака да са будни,

да търсят те щастливата звезда.

Не вярвах, но така ли беше нужно

да завърши всичтко между нас

и със тебе да си станем чужди?

Знаех, че ще дойде този час!

Да, съдбата е била жестока

в онзи миг във който ни събра.

Все така се случва във живота,

всичко е било една шега.

Ето, вече свърших и писмото,

ще го сложа в пощенския плик.

Вместо подпис само ще напиша:

с много обич! От един войник!

1980-1982г.