Писмо...
Писмо…
Ще ти напиша кратичко писмо,
във него мислите за теб ще сложа,
ще запечатам в него къс добро,
магическата нежност ще приложа.
Ще го изпратя с птици точно днес,
на прага ти да бъде отпечатък,
защото зная чакаш мойта вест,
за пътя ни измислен по-нататък.
В писмото ще е скрита любовта,
онази силна вечност и награда
за моята и твоята душа,
жигосани с невидима преграда.
Безмълвен ще попиеш отдалеч,
безкрайния ми трепет и копнежи,
в съня си ще ме видиш като свещ -
пазителка на общите стремежи.
Писмото ще е знак за светлина,
която през кръвта ни все се стича,
а после в споделена тишина,
към бъдното неистово потича.
Очаквай го със своето сърце,
ще те намери там накрай земята,
а звездното неоново небе,
за теб ще ме досбъдне в синевата.
23.04.2018г.
Елица
© Елица Георгиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Браво Ели! Замислих се за любовта от разстояние. Какви мисли само ми дойдоха!
-
Прекрасно написано!
-
Браво, хубаво е!
-
Любов и надежда живеят заедно!
Харесва ми!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Марги, някъде скоро прочетох май мисъл на Петър Дънов, че най-силната и чиста любов е любовта от разстояние без физическа осъщественост т.е. енергийната свързаност. И са щастливци тези, които имат в живота си такава любов!... Тези мисли и мен много ме размислиха! Усмихнати майски дни!