Писмо...
Писмо…
Ще ти напиша кратичко писмо,
във него мислите за теб ще сложа,
ще запечатам в него къс добро,
магическата нежност ще приложа.
Ще го изпратя с птици точно днес,
на прага ти да бъде отпечатък,
защото зная чакаш мойта вест,
за пътя ни измислен по-нататък.
В писмото ще е скрита любовта,
онази силна вечност и награда
за моята и твоята душа,
жигосани с невидима преграда.
Безмълвен ще попиеш отдалеч,
безкрайния ми трепет и копнежи,
в съня си ще ме видиш като свещ -
пазителка на общите стремежи.
Писмото ще е знак за светлина,
която през кръвта ни все се стича,
а после в споделена тишина,
към бъдното неистово потича.
Очаквай го със своето сърце,
ще те намери там накрай земята,
а звездното неоново небе,
за теб ще ме досбъдне в синевата.
23.04.2018г.
Елица
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Георгиева Всички права запазени
