12.10.2019 г., 20:27

Писмо

2K 5 8

По вятъра ти пращам обичта си,
сърцето си и цялата си нежност.
На морските вълни пък доверявам
страстта  и своята безметежност.
Сълзите си ще събера във облак,
от мъката си ще направя буря.
На слънцето ще се усмихна с радост,
за да ти носи вяра и надежда.
Далече си, но зная, че когато
получиш тези дарове ще бъде
по-лек и по-щастлив денят ти.
Единствено душата си оставям, за да те чака да се върнеш....

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Нушева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...