12.10.2019 г., 20:27

Писмо

2K 5 8

По вятъра ти пращам обичта си,
сърцето си и цялата си нежност.
На морските вълни пък доверявам
страстта  и своята безметежност.
Сълзите си ще събера във облак,
от мъката си ще направя буря.
На слънцето ще се усмихна с радост,
за да ти носи вяра и надежда.
Далече си, но зная, че когато
получиш тези дарове ще бъде
по-лек и по-щастлив денят ти.
Единствено душата си оставям, за да те чака да се върнеш....

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Нушева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....