По вятъра ти пращам обичта си,
сърцето си и цялата си нежност.
На морските вълни пък доверявам
страстта и своята безметежност.
Сълзите си ще събера във облак,
от мъката си ще направя буря.
На слънцето ще се усмихна с радост,
за да ти носи вяра и надежда.
Далече си, но зная, че когато
получиш тези дарове ще бъде
по-лек и по-щастлив денят ти.
Единствено душата си оставям, за да те чака да се върнеш....
© Красимира Нушева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
