По вятъра ти пращам обичта си,
сърцето си и цялата си нежност.
На морските вълни пък доверявам
страстта и своята безметежност.
Сълзите си ще събера във облак,
от мъката си ще направя буря.
На слънцето ще се усмихна с радост,
за да ти носи вяра и надежда.
Далече си, но зная, че когато
получиш тези дарове ще бъде
по-лек и по-щастлив денят ти.
Единствено душата си оставям, за да те чака да се върнеш....
© Красимира Нушева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
