Писмо
Преваля вече този ден.
Лежи в окопа тежък мрак.
Измъчен, гладен и ранен,
на тебе, майко, пиша пак...
Прости на своя непокорен син,
забравил за синовната отплата,
забравил, че на теб е той един
и теб забравил, майко свята!
Тръгнахме ние към велики дела,
с гордо сърце в мъжки гърди!
Святата правда ни даде крила,
не ни плашеха идни беди...
Но Смъртта с дяволска стръв
угаси нашия порив и плам...
Сред ужаси, сълзи, пареща кръв
и тежкия огнен дъх на напалм -
дойде и моя земен край...
На коситба тръгна пак войната!
Като снопи падахме безкрай
и сега - над мене е косата...
Стискам със зъби своята воля!
В безумна болка тялото страда!
Но Бога за милост няма да моля -
вече знам, какво е във ада!
Не ще има, майко, ни опело, ни кръст!
Не ще положиш сина си в ковчег...
Но знай, че някъде черната пръст
е прегърнала един достоен Човек!
P. S. Стихотворението е вдъхновено от Ивита Мирианова и нейния прекрасен разказ "Над мъгливите, скръбни води" Респект към таланта й, и поклон пред подвига на българските войници!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калин Пантов Всички права запазени
