amethyst (Калин Пантов)
50 779
19.02.2021 г., 14:04 ч.

Писмо 

  Поезия » Оди и поеми
796 4 6

Преваля вече този ден.

Лежи в окопа тежък мрак. 

Измъчен, гладен и ранен, 

на тебе, майко, пиша пак... 

 

Прости на своя непокорен син, 

забравил за синовната отплата, 

забравил, че на теб е той един

и теб забравил, майко свята!

 

Тръгнахме ние към велики дела, 

с гордо сърце в мъжки гърди!

Святата правда ни даде крила, 

не ни плашеха идни беди... 

 

Но Смъртта с дяволска стръв

угаси нашия порив и плам... 

Сред ужаси, сълзи, пареща кръв

и тежкия огнен дъх на напалм -

 

дойде и моя земен край... 

На коситба тръгна пак войната!

Като снопи падахме безкрай

и сега - над мене е косата...

 

Стискам със зъби своята воля! 

В безумна болка тялото страда! 

Но Бога за милост няма да моля -

вече знам, какво е във ада!

 

Не ще има, майко, ни опело, ни кръст!

Не ще положиш сина си в ковчег... 

Но знай, че някъде черната пръст

е прегърнала един достоен Човек! 

 

P. S. Стихотворението е вдъхновено от Ивита Мирианова и нейния прекрасен разказ "Над мъгливите, скръбни води" Респект към таланта й, и поклон пред подвига на българските войници! 

 

© Калин Пантов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Иви! За мен е особено важна оценката на вдъхновителя!
  • Достойно и силно произведение! Поздравявам те!
    Останах приятно изненадана , че ” Над мъгливите, скръбни води” те е вдъхновил да напишеш това стихотворение, Калине.
  • Така е! Въпреки, че разказа на Ивита е за конкретно историческо събитие, аз исках да създам един по-обобщен образ на войника и войната, като цяло, извън рамката на конкретен времеви диапазон и в контекста на ужасите, които причинява. Преклонението ми, разбира се, е към българския войник, но в чисто човешки план, страданията са общовалидни...
  • С този напалм, сякаш иде реч за Виетнам.
    Иначе прекрасна стихотворна техника!
  • Благодаря, Наде!
  • Силно!
Предложения
: ??:??