Преваля вече този ден.
Лежи в окопа тежък мрак.
Измъчен, гладен и ранен,
на тебе, майко, пиша пак...
Прости на своя непокорен син,
забравил за синовната отплата,
забравил, че на теб е той един
и теб забравил, майко свята!
Тръгнахме ние към велики дела,
с гордо сърце в мъжки гърди!
Святата правда ни даде крила,
не ни плашеха идни беди... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up