Писмо
Защо ли имам нужда да те помня!?
След толкова мълчание ти пиша
и есенно в душата ми се ронят
уютни цветове, които дишат.
Обичах да се уча на доверие,
преди да се огледаш в мисълта ми,
по-синя от небе, открило себе си
в прозрачната прегръдка на водата.
Обичах да люлея вечер вятъра,
в безплътните си длани приютил
зелените усмивки на сърцата ни,
преди да се превърнат в нощен вик.
Преди да се разлея като лято,
след пролетните дъждове неистови,
отпивах от цвета на топлината ти
и имах всичко... даже непоисканото.
Отвъд брега на отеснели мисли,
крилата ми приличаха на слънце
и бях щастлива, рееща се птица,
преди небето с дъжд да ме препъне.
Преди да се удавя в тишината,
покълнала внезапно след пороя,
аз знаех кой си ти и аз коя съм,
и колко е красиво да съм твоя.
След сетната искрица на живот,
тази ничия обич, родена във ризница,
се превърна за мен от сламка в кивот -
да спасявам чрез нея душата си скитница.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бистра Малинова Всички права запазени
