Писмо

25 окт. 2011 г., 17:06

Поэзия » Любовная

1182 0 8

Защо ли имам нужда да те помня!?

След толкова мълчание ти пиша

и есенно в душата ми се ронят

уютни цветове, които дишат.

Обичах да се уча на доверие,

преди да се огледаш в мисълта ми,

по-синя от небе, открило себе си

в прозрачната прегръдка на водата.

Обичах да люлея вечер вятъра,

в безплътните си длани приютил

зелените усмивки на сърцата ни,

преди да се превърнат в нощен вик.

Преди да се разлея като лято,

след пролетните дъждове неистови,

отпивах от цвета на топлината ти

и имах всичко... даже непоисканото.

Отвъд брега на отеснели мисли,

крилата ми приличаха на слънце

и бях щастлива, рееща се птица,

преди небето с дъжд да ме препъне.

Преди да се удавя в тишината,

покълнала внезапно след пороя,

аз знаех кой си ти и аз коя съм,

и колко е красиво да съм твоя.

След сетната искрица на живот,

тази ничия обич, родена във ризница,

се превърна за мен от сламка в кивот -

да спасявам чрез нея душата си скитница.