Писмо
Вест получих от теб, в писмо
трепетно, с копнеж сътворено...
там разказваш ми за пате едно,
от хората за грозно набедено.
В него виждаш образа свой,
от тъгата чак изгаря листа...
ти не знаеш за трепета мой,
как очаквам те нощем в съня.
Ще дойда при теб във вечерта,
не отгоре, като приказна фея,
ще застана пред твоята врата,
много тихо ще почукам на нея.
Ще отвориш ти, лебед мой бял,
и ще вляза при теб в дома ти .
Свещ запалил си, дълго копнял,
аз реална съм, не във съня ти.
2006г
трепетно, с копнеж сътворено...
там разказваш ми за пате едно,
от хората за грозно набедено.
В него виждаш образа свой,
от тъгата чак изгаря листа...
ти не знаеш за трепета мой,
как очаквам те нощем в съня.
Ще дойда при теб във вечерта,
не отгоре, като приказна фея,
ще застана пред твоята врата,
много тихо ще почукам на нея.
Ще отвориш ти, лебед мой бял,
и ще вляза при теб в дома ти .
Свещ запалил си, дълго копнял,
аз реална съм, не във съня ти.
2006г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Саманлиева Всички права запазени
Усмивки! 
