Jun 20, 2007, 10:19 AM

Писмо

  Poetry
733 0 9
Вест получих от теб, в писмо
трепетно, с копнеж сътворено...
там разказваш ми за пате едно,
от хората за грозно набедено.
В него виждаш образа свой,
от тъгата чак изгаря листа...
ти не знаеш за трепета мой,
как очаквам те нощем в съня.
Ще дойда при теб във вечерта,
не отгоре, като приказна фея,
ще застана пред твоята врата,
много тихо ще почукам на нея.
Ще отвориш ти, лебед мой бял,
и ще вляза при теб в дома ти .
Свещ запалил си, дълго копнял,
аз реална съм, не във съня ти.

2006г

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета Саманлиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Възхитена съм!!!
  • Благодаря на всички ви.
    Този текст беше написан преди време като лиричен отговор, след вдъхновение от стихотворинието на Ведрин "Грозно патенце".

    ГРОЗНО ПАТЕНЦЕ
    Тази вечер те каня на гости.
    Сипвам вино. Свещица пламти.
    За нещата - загадъчно прости -
    чакам тебе, уви, без мечти.

    Знам, вратата не ще се отвори,
    нито в миг ще ме стресне звънец.
    Ти ще дойдеш, но някак отгоре -
    като фея от светъл дворец.

    Като болка на моята лудост,
    като шепот на тъжния вик,
    като миг на изстрадано чудо,
    че се влюбваш във грозния лик.

    Ти ще дойдеш, а аз ще съм нежен.
    Всички чувства и вопли разкрил.
    Оня лебед красив, белоснежен,
    който патенце грозно е бил.

    Оня смисъл, че всичко красиво
    иска време за своя разцвет...
    Пия вино, а то е горчиво.
    Чакам тебе, от обич обзет!

    Ти не идваш, дори и отгоре!
    Няма фея от светъл дворец!
    А стъклото на моя прозорец
    се покрива със леден прашец.

    Тази вечер те каня на гости...
    Празна чаша. Догаря свещта.
    Грозно патенце с много въпроси
    и неслучено чудо в нощта...


    Поздрав и усмивка за всички вас.

  • "Красотата е в очите на този, който обича..."
    Поздравче, мила Етчи, много хубав стих! Усмивки!
  • През очите на любовта всички сме лебеди... Чудесен стих, Етчи!
  • Много е хубав стиха ти, Ани!!! Поздрави!!!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...