25.06.2009 г., 23:52

Писмо

1.4K 0 26

Мили мой, напиши ми писмо.

Наречи ме пак цвете и птиче.

В прав текст искам да чуя едно:

че си луд по мен и ме обичаш.

 

Подскажи ми, че в тъмния свят

аз съм твоята златна светулка,

че си с мен баснословно богат,

щом ръката ти с пулс заблещука.

 

Изрисувай по белия лист

на душата си болна следите,

а детекторът в мен ще брои

SOS- ите с воля изтрити.

 

Всеки ред ще откъсвам с очи

и в сърцето си ще го засаждам

с мисълта, от любов щом боли -

всяка смърт е врата, да се раждам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...