23.03.2007 г., 10:59

Писмо...

704 0 0

                    Писмо...

 

 

Писах ти писма красиви,

писах ти за любовта,

как тя ме покори и как

за тебе будна ме държи...

 

Писмо след писмо ти пращах,

но отговор и любов от тебе не получих...

А днес дошъл си ти за прошка,

че закъснял си с твоето писмо...

 

Казваш ми “прости”, 

че дълго и ти на мен си писал,

но така и не си посмял да признаеш,

колко много ме обичаш...

 

Аз дълго мислих и реших,

аз дълго чаках, но простих...

И как на тебе мога да се сърдя

и как, като ти си моят живот...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жулиета Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...