Писмо...

                    Писмо...

Писах ти писма красиви,

писах ти за любовта,

как тя ме покори и как

за тебе будна ме държи...

Писмо след писмо ти пращах,

но отговор и любов от тебе не получих...

А днес дошъл си ти за прошка,

че закъснял си с твоето писмо...

Казваш ми “прости”, 

че дълго и ти на мен си писал,

но така и не си посмял да признаеш,

колко много ме обичаш...

Аз дълго мислих и реших,

аз дълго чаках, но простих...

И как на тебе мога да се сърдя

и как, като ти си моят живот...