23 мар. 2007 г., 10:59

Писмо...

705 0 0

                    Писмо...

 

 

Писах ти писма красиви,

писах ти за любовта,

как тя ме покори и как

за тебе будна ме държи...

 

Писмо след писмо ти пращах,

но отговор и любов от тебе не получих...

А днес дошъл си ти за прошка,

че закъснял си с твоето писмо...

 

Казваш ми “прости”, 

че дълго и ти на мен си писал,

но така и не си посмял да признаеш,

колко много ме обичаш...

 

Аз дълго мислих и реших,

аз дълго чаках, но простих...

И как на тебе мога да се сърдя

и как, като ти си моят живот...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Жулиета Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...