4.11.2004 г., 22:53

ПИСМО

1.8K 0 3
Това писмо ти пиша от далече.
Ще стигне ли до теб - незнам.
Но решил съм да призная вече,
че за теб живота си ще дам!
Листът бял ще ти разкаже
приказка за моята душа.
Листът бял ще ти разкрие
тайните на любовта.
Когато те погледна, очите ми изгарят.
Нощем не мога да заспя.
На сън ръцете често се протягат
и гласът ти искам аз да доловя.
Смехът ти звънък отеква в тишината
и идваш ти понякога при мен.
Но изведнъж изчезваш в тъмнината,
и аз оставам тъжен и смутен.
Ще мине ден, ще минат два
аз отговор от теб очаквам.
Времето върви едва, едва
НЕ ЯМ, НЕ СПЯ, НЕ ДИШАМ - ЧАКАМ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кунева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • МНОГО МИ ХАРЕСА ТВОЕТО СТИХОТВОРЕНИЕ-ОТ НЕГО ЛЪХА ОТКРОВЕНИЕ И ИСКРЕННОСТ.ЗА МЕН БЕШЕ ИСТИНСКО УДОВОЛСТВИЕ ДА ГО ПРОЧЕТА НЯКОЛКО ПЪТИ!
  • Надявам се че не ги четеш само ти! Благодаря за коментара!
  • ей,само аз ли оценчвам колко са хубави твоите произведения.браво

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...