4.11.2004 г., 22:53

ПИСМО

1.8K 0 3
Това писмо ти пиша от далече.
Ще стигне ли до теб - незнам.
Но решил съм да призная вече,
че за теб живота си ще дам!
Листът бял ще ти разкаже
приказка за моята душа.
Листът бял ще ти разкрие
тайните на любовта.
Когато те погледна, очите ми изгарят.
Нощем не мога да заспя.
На сън ръцете често се протягат
и гласът ти искам аз да доловя.
Смехът ти звънък отеква в тишината
и идваш ти понякога при мен.
Но изведнъж изчезваш в тъмнината,
и аз оставам тъжен и смутен.
Ще мине ден, ще минат два
аз отговор от теб очаквам.
Времето върви едва, едва
НЕ ЯМ, НЕ СПЯ, НЕ ДИШАМ - ЧАКАМ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кунева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • МНОГО МИ ХАРЕСА ТВОЕТО СТИХОТВОРЕНИЕ-ОТ НЕГО ЛЪХА ОТКРОВЕНИЕ И ИСКРЕННОСТ.ЗА МЕН БЕШЕ ИСТИНСКО УДОВОЛСТВИЕ ДА ГО ПРОЧЕТА НЯКОЛКО ПЪТИ!
  • Надявам се че не ги четеш само ти! Благодаря за коментара!
  • ей,само аз ли оценчвам колко са хубави твоите произведения.браво

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...