4.11.2004 г., 22:53

ПИСМО

1.8K 0 3
Това писмо ти пиша от далече.
Ще стигне ли до теб - незнам.
Но решил съм да призная вече,
че за теб живота си ще дам!
Листът бял ще ти разкаже
приказка за моята душа.
Листът бял ще ти разкрие
тайните на любовта.
Когато те погледна, очите ми изгарят.
Нощем не мога да заспя.
На сън ръцете често се протягат
и гласът ти искам аз да доловя.
Смехът ти звънък отеква в тишината
и идваш ти понякога при мен.
Но изведнъж изчезваш в тъмнината,
и аз оставам тъжен и смутен.
Ще мине ден, ще минат два
аз отговор от теб очаквам.
Времето върви едва, едва
НЕ ЯМ, НЕ СПЯ, НЕ ДИШАМ - ЧАКАМ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кунева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • МНОГО МИ ХАРЕСА ТВОЕТО СТИХОТВОРЕНИЕ-ОТ НЕГО ЛЪХА ОТКРОВЕНИЕ И ИСКРЕННОСТ.ЗА МЕН БЕШЕ ИСТИНСКО УДОВОЛСТВИЕ ДА ГО ПРОЧЕТА НЯКОЛКО ПЪТИ!
  • Надявам се че не ги четеш само ти! Благодаря за коментара!
  • ей,само аз ли оценчвам колко са хубави твоите произведения.браво

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...