Nov 4, 2004, 10:53 PM

ПИСМО

  Poetry
1.8K 0 3
Това писмо ти пиша от далече.
Ще стигне ли до теб - незнам.
Но решил съм да призная вече,
че за теб живота си ще дам!
Листът бял ще ти разкаже
приказка за моята душа.
Листът бял ще ти разкрие
тайните на любовта.
Когато те погледна, очите ми изгарят.
Нощем не мога да заспя.
На сън ръцете често се протягат
и гласът ти искам аз да доловя.
Смехът ти звънък отеква в тишината
и идваш ти понякога при мен.
Но изведнъж изчезваш в тъмнината,
и аз оставам тъжен и смутен.
Ще мине ден, ще минат два
аз отговор от теб очаквам.
Времето върви едва, едва
НЕ ЯМ, НЕ СПЯ, НЕ ДИШАМ - ЧАКАМ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Кунева All rights reserved.

Comments

Comments

  • МНОГО МИ ХАРЕСА ТВОЕТО СТИХОТВОРЕНИЕ-ОТ НЕГО ЛЪХА ОТКРОВЕНИЕ И ИСКРЕННОСТ.ЗА МЕН БЕШЕ ИСТИНСКО УДОВОЛСТВИЕ ДА ГО ПРОЧЕТА НЯКОЛКО ПЪТИ!
  • Надявам се че не ги четеш само ти! Благодаря за коментара!
  • ей,само аз ли оценчвам колко са хубави твоите произведения.браво

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...