Tzvetna (Цвета Иванова)
267 306
4.05.2016 г., 17:56 ч.

Писмо 

  Поезия
557 1 6

Писмо
=====
И времето не помни, затова
ти пиша. Да не би да ме забравиш.
Душата залинява без слова,
в които да усети, че е равна...

 

Сънувам, че садиш поле от дъжд
и в капките отглеждаш теменуги.
А аз поисках всичко наведнъж,
но всичко що дари ми беше друго:

 

и думите, прозрачни от сълзи,
и песните, приличащи на рани,
въжето, дето в мрака ми виси,
над люлката, в която съм люляна,

 

и изгрева на мокрите пера,
и слънцето на зимните ботуши,
дръвчетата – пораснала гора,
в която тишината още слушам...

 

И някъде, на края на света,
когато ме посрещнеш, ще попитам:
— Познала ли съм вече любовта,
щом мога да я пусна да отлитне?!

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??