Писмо
В купата с череши, ягоди, малини,
(е, имаше и круши, и къпини,)
малка калинка се разхожда
и сякаш изучава плодовете.
На масата до купата лежи
и сякаш леко трепти
малка бележка - писмо,
с някак забравено клеймо.
Калинката се разходи и спокойна
без да прочита словата,
а там с мъката тройна,
думи крещяха в тишината:
"Аз ще те чакам дори и след време
да те чакам е най-тежкото бреме.
Но ще остана без да говоря,
защото просто няма какво друго да сторя..."
И така тя продължи пътя си земен,
без да спира нито за миг.
Без да разбира смисъла леден,
този зов за помощ, страшен вик.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мила Всички права запазени
