Писмо
Благодаря ти, дъще, за сладкото писмо,
единствена моя надежда над злото.
Аз всяка вечер заспивам със него в леглото
и всяка сутрин вярвам в живота,
повече от тези до мойто легло.
През моя малък път съм срещал много феи,
но по-хубави от майка ти и тебе, честна дума, няма.
Повярвате ли в мен, аз няма да посрамя
жените си в голямата и нечовешка драма.
И роден за вечна обич – вечно ще живея.
А ти си лягай вече, малка моя,
Сънувай принцове, които не от суета,
а от страстните стрели на любовта,
запратени от теб във техните сърца –
без страх се спускат в боя.
Заспивам със писмото ти и аз,
с усмивката, че през нощта във мрака –
смъртта от студ със зъби ще затрака
и утрото тя няма да дочака,
защото твоето писмо я хвърля в страх.
Октомври 1996 г.
МА - София
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
