Писмо
Благодаря ти, дъще, за сладкото писмо,
единствена моя надежда над злото.
Аз всяка вечер заспивам със него в леглото
и всяка сутрин вярвам в живота,
повече от тези до мойто легло.
През моя малък път съм срещал много феи,
но по-хубави от майка ти и тебе, честна дума, няма.
Повярвате ли в мен, аз няма да посрамя
жените си в голямата и нечовешка драма.
И роден за вечна обич – вечно ще живея.
А ти си лягай вече, малка моя,
Сънувай принцове, които не от суета,
а от страстните стрели на любовта,
запратени от теб във техните сърца –
без страх се спускат в боя.
Заспивам със писмото ти и аз,
с усмивката, че през нощта във мрака –
смъртта от студ със зъби ще затрака
и утрото тя няма да дочака,
защото твоето писмо я хвърля в страх.
Октомври 1996 г.
МА - София
© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Прекрасна и чиста е тази обич!
-
Ех, колко е хубаво... мило!
Моя татко почина преди 16 години, и сега сякаш ми проговори с твоя стих... благодаря ти! -
затрогваща бащина нежност и любов!
Благодаря и аз за този чист и истински стих! -
!!!
-
...Ачо...БЛАГОДАРЯ!
-
Истинско е!!!
-
Заплаках. По-чиста Обич от тази между родител и дете едва ли има. Аз не успях да напиша писмо до татко, а той е Там. Дано да чете мислите ми. Поздрави, Пурко, богат си с твоето детенце, с твоето семейство. Стих, излят от душата.
-
Трябва да е било истински миг на откровение!
Поздрави! -
Нежна бащина обич.
Поздравления!
-
Благодаря. Поздрави и от мен!
-
Бях Там. За кратко.
Между себе си и смъртта.
Тунели нямаше. И светлина.
И никой не ме чакаше.
Бях сама...
Заплаках, когато се върнах
и видях
как са ме търсили и чакали
децата ми.
Тук и сега!
Сърдечен поздрав!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Евала, наборе!