Писмо
Снощи исках да плача, да ридая безспир. Исках да забравя.
Да забравя теб, да забравя мен, да забравя всичко.
Споменът за теб ме изгаря! Искам да забравя!
Искам най-накрая да ме залее вълна от емоции,
която да потуши пожара, запален от теб в моята душа.
Искам слънце, което да изгрее и никога да не залязва,
да грее и да ме топли вместо теб.
Искам сняг, за да затрупа желанието ми да съм с теб.
Искам дъжд, за да измие нуждата ми да те целувам.
Жадувам, жадувам... Ох, жадувам теб!
Ще спра да те желая, ще спра да се нуждая, ще спра!
Прости, че те желая, прости, че се нуждая,
прости, че продължавам, прости ми, че не спирам!
ζ
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаела Димитрова Всички права запазени
